Чавдар е главният герой в поемата. Той е представен в момента, когато, едва дванайсетгодишен, прави своя избор в живота. Чавдар е красиво дете (
прил. хайдушки, хайдушка, хайдушко, мн. хайдушки. Хайдушка дружина. Хайдушко кладенче.
Поради което си спечелили и хулното в турския език прозвище „хайдути”, което за народа станало синоним на бунтовничество, закрилничество, юначество и мъжка доблест. Затова той възпява своите герои-хайдути.
Според редица национални предатели се оказва, че макар теглото на българите да е било наистина „
В разговорния език и до днес хайдутин, преминало в диалектното айдук, хайдук, мн.ч. обикновено хайдуци (не хайдути) продължава още да се употребява синонимно (в официалното си властово значение от османско време) вместо „крадец“, „разбойник“.
Паисий Хилендарски — „История славянобългарска“. Възкресяването на българската духовност.
Извънредно богатата и наситена с житейски превратности биография на хайдут Велко е описана от писателя Вук Караджич.
За Хайдутин разлика от тях, съвременното население в България , търпи безропотно налаганото му ново турско робство, а милиони от тях, дори се радват на внушаваните им мантри за демокрация, от еничарите които ги управляват.
Единствените защитници на онеправдания народ през вековете на турско робство са хайдутите.
Ильо войвода (известен и като последния хайдутин) от село Берово, Малашевско, заедно с Георги Раковски е водач на Първата българска легия в Белград.
Нерядко те наказват освен представителите на турската власт и сътрудничещи и български чорбаджии-предатели.
Направо към съдържанието Главно меню Главно меню
Основната част започва с прослава на Чавдар войвода, след което е представена срещата между малкия Чавдар и майка му. От диалога между тях се разбира, че синът иска да отиде в дружината на баща си, известния хайдутин Петко Страшника. Разговорът между двамата е задушевен, предаден е с обич и топлота.
Други пък без да осъзнават, предпочитат да напуснат родината си, за да робуват на хората отнемащи свободата и държавата им.